Манастир

                                 Рилски манастир
                        „Свети Иван Рилски“

     Рилският манастир е ставропигиален манастир, намиращ се в Югозападна България, Област Кюстендил, община Рила. Основан е през Х век от Св. Иван Рилски, в горното течение на Рилска река.
Рилският манастир е един от най-значимите културни паметници в България, символ на България, включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО.

                          Най-големия духовен център на България

 Рилският манастир е най-големия духовен център на България. Той е най-големият и най-стар запазен български манастир. Намира се в близост до село Пастра на 1146 м надморска височина.
 Основан е през Х в. от монаха – отшелник Йоан Рилски и негови ученици, сред живописна природа, скътан в пазвите на най-високата и най-величествената планина на Балканите. Още с основаването си манастирът става книжовно и просветно средище. Голяма педагогическа дейност в него развива Неофит Рилски, който през възраждането основава тук килийно училище. Манастирът дава подслон на Васил Левски, Ильо войвода, Гоце Делчев, Пейо Яворов и др.
  По време на своето многовековно съществуване, манастирът преживява години на възход и разруха. Двукратно става жертва на пожари. Около 1335 г. местният феодал Стефан Драголов (Хрельо) изгражда манастира на сегашното му място. Оттогава е останала само отбранителната Хрельова кула с малък параклис на последния етаж с уникална стенопис от 30-те години на 14 век.. Тя е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс и по стил принадлежи към архитектурата на Търновската художествена школа. През първите десетилетия на XIX в. манастирският комплекс е изграден в съвременния му вид с усилията и таланта на няколко поколения видни български строители, живописци и майстори-резбари.
 В Рилския манастир се съхраняват разнообразни и високохудожествени творби на българското изкуство. Колекцията от икони обхваща произведения от XIV до XIX в., а дърворезбите са едни от най-старите, запазени по нашите земи. Манастирската библиотека съхранява редки средновековни ръкописи. Тук е направена и най-ранната по българските земи тиражирана графика – щампите от XVIII-XIX в.
Днес ансамбълът на манастира обхваща територия от 8800 кв. м, от които 5500 кв. м застроена площ. Манастирските крила, изградени по различно време на 4 и 5 етажа, заобикалят от всички страни единствения двор във форма на неправилен петоъгълник. Притежава също така своя библиотека, която е изключително богата на книжовен материал, събиран през вековете, а също и музей. Открит е за посещения от 8 до 18 ч. всеки ден. Гостите на Рилския манастир могат да направят излет до редица по-отдалечени места на комплекса като: Манастира „Св. Лука”, Гроба на Св. Иван Рилски, м. „Партизанска” (Кирилова) поляна и др.
Намира се на 76 км от Кюстендил.

                                             ХРЕЛЬОВАТА КУЛА

        Хрельовата кула е отбранително фортификационно средновековно съоръжение, построено от протосеваст Хрельо през 1334-1335 година и предназначено за укритие. Намира се на 1147 метра надморска височина в източната част на двора на Рилския манастир.
Построяването на кулата е свързано с преместването на манастира на днешното му място. Хрельовата кула служи за защита на монашеското братство, като същевременно е скривалище за манастирските ценности по време на опасност. През османското владичество многократно е ползвана в смутни времена за предпазване от разбойнически набези и нападения. Кулата е използвана и като изолатор на душевно болни.
Хрельовата кула е с почти квадратна основа от 7,75 Х 8,25 м. и има височина 23 м. В дебелите ѝ 1,8 м зидове са вградени стръмни каменни стъпала. Елиптично засводеното приземие е слабо вкопано в терена. Единственият вход на кулата е бил към І етаж с подвижна дървена връзка с терена. Помещенията от І до IV етаж са предназначени за временно обитаване - имат дъсчени подове и оскъдно осветление през бойниците (мазгали). Сервизните помещения са мивка (II етаж) и отходни места (III и IV етаж) под формата на еркери.
На V етаж в кулата е параклисът „Преображение Христово“ с необичайна иконография. В източната част на параклиса е запазено най-старото изображение на Иван Рилски. На север, юг и запад параклисът е опасан с тясна галерия покрита с малки слепи куполи между напречни арки, а на изток е олтарната ниша. На всяка стена има по три мощни контрафорса, свързани с тухлени арки, които подсилват устойчивостта на кулата и носят еркерно издадения параклис.
През 1844 година на западната страна на кулата е пристроена двуетажна камбанария.

                   Църквата „Рождество Богородично"

     Главната църква на манастира "Рождество Богородично" е построена през 1834-1838 година, а стенописите и резбите са работени през 1840-1872 година от най-видните представители на Самоковската и Банско-Разложката художествени школи. Иконостасът е най-големият в България и единствен позлатен.