Седемте рилски езера

Езера

ЗИМЕН ПРЕХОД Х.РИЛСКИ ЕЗЕРА – Х.СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА – Х.ИВАН ВАЗОВ
Туризъм - Еко и селски туризъм

Никога не подценявайте зимните преходи, напротив!Въпреки че сме зима, в България има много туристически маршрути, които са маркирани за зимни преходи. Още тук искам да отбележа, че описаната пътека е проходима при зимни условия и ако не сте опитен в зимните преходи, се препоръчва единствено наемането на планински водач. За повече информация относно предварително планиран преход през зимата, се консултирайте с вашия туристически агент или с дирекцията на Национален парк Рила.

Предложеният маршрут х. Рилски езера - х. Седемте езера - х. Иван Вазов (през ез. Паниците и Раздела) е един от „не-трудните” в Рила (трудност 2). Маршрутът е добре маркиран, а продължителността на прехода е около 4 часа и половина. Важно е да се знае, че в Рила и Пирин има опасност от лавини. Въпреки наетия планински водач, можете да се допитате и до предварително подготвените телефони на Планинската спасителна служба за актуалните метеорологични условия през деня на прехода. Лавинната опасност на тази пътека е ниска.

Хижа Рилски езераТръгваме по стълбовата маркировка за х. Седемте езера (лятната пътека е лавиноопасна). Не се обнадеждавайте много, че маршрутът е лесен - отначало се движи почти водоравно, но само след 5 мин. се слиза рязко към долината на р. Джерман. В долината, до самата река има кръстопът - отляво идва зимната маркировка от х. Ловна (но по нея рядко се правяд походи, заради неподдържаността й).

На разклона се завива надясно и отначало постепенно (покрай Долното езеро), а след това рязко, покрай напорния водопровод за електроцентралата на х. Седемте езера, се изкачва до Рибното езеро, на чийто бряг е самата хижа (30 мин.) Ако условията са влошени, може да се отправите към хижата.

Но нашият път не минава през хижата, а заобикаля Рибното езеро от запад, като коловете постепенно завиват на югоизток и след като пресекат рекичката, вливаща се в езерото, постепенно се насочват към улей, качващ се по северозападния склон на вр. Харамията. Този улей при много нов сняг може да бъде лавиноопасен, а също така има и опасност от подхлъзване. Излиза се на седловинка северно от вр. Харамията (1 ч. 10 мин.), откъдето върхът може да бъде изкачен лесно само за 15 мин. Коловете слизат леко към следващия циркус - този на двете езера Паниците, като линията, която съединява Хижа Седемте рилски езераколовете, пресича едното от тях Тук трябва да сме на щрек за опасността от тънък лед. След това се завива на юг към дъното на циркуса и скоро (1ч. 30 мин.) коловете завиват наляво (изток) под прав ъгъл и започват стръмно да се катерят по ребро, спускащо се от Зелени рид. След половин час (2 ч.) се излиза на темето на рида на разклон - в почти същата посока като нашата продължава пътеката за Гьолечица и х. Вада, а ние завиваме под остър ъгъл на юг. Пътеката за Гьолечица е добър вариант за излизане при лошо време, защото трасето по Зелени рид е сравнително безопасно и е само слизане.

Продължаваме направо. Склонът изведнъж се стеснява до ръб - отдясно са ез. Паниците, отляво - Урдините езера. Върви се или отгоре, или се подсича леко отляво (понеже към Паниците се образуват козирки), през няколко малки лесни скали, на чиито върхове има натрупани големи каменни пирамиди за ориентир.

Ридът изведнъж отново се разширява и след няколко кола (3 ч.) се стига до важен кръстопът - седловината Раздела (2620 м.) - най-висока точка на маршрута. На нея има ориентировъчно съоръжение с висящи по него камбанки, които би трябвало да бият от вятъра. Наляво (през Вазов вр.) се отделя пътеката за ЦПШ, а направо (и после леко вдясно) е за х. Иван Вазов. Оттук има два варианта: или да слезем до хижата по коловете през Пазардере, или, ако е ясно времето и имаме още светли часове, да минем през Отовишки връх.

Продължаваме по коловете. При гъста мъгла е добре да се има предвид, че от Раздела към х. Иван Вазов е точно на запад. А коловете слизат отначало сравнително стръмно към Пазардере, правейки два завоя вдясно, след което теренът Хижа Иван Вазовстава по-полегат - редуват се заравнения с малки прагове между тях. Отляво (4 ч.) под остър ъгъл с нас се събира пътеката от Рилския манастир през рида Баучер. Продължава се в същата посока и скоро минаваме покрай електроцентралата на хижата, която се вижда близо пред нас – слизане от това място нататък почти няма.

Опасност от изгубване има в целия участък от Раздела до х. Иван Вазов. Освен азимута, можем да имаме предвид, че непосредствено преди хижата теренът е равен, а след това изведнъж започва да слиза към р. Бистрица. Ако се слезе чак под самия вр. Калин, значи сме подминали хижата и намирането й при мъгла в такъв случай е много трудно. Тогава е добре да се мисли за варианта "нощуване на открито". Добър ориентир е и реката - ако се загубим, може да се опитаме да се движим покрай нея, докато стигнем електроцентралата. Може да се наложи слизане по долината на р. Бистрица.

Винаги мислете дали няма да попаднете в подобна ситуация!Отново искам да припомня, че екипировката трябва задължително да отговаря на изискванията за зимни преходи. Обувките трябва да бъдат с подметки от здрава и неогъваща се гума, за да могат да се закантват добре. Меките обувки през зимата са недопустими! Щеките също помагат, а ледокопът може да ни спаси - ако е достатъчно дълъг, той може да се използва и за подпиране, и за захващане. Необходимостта от подходящо облекло е излишен въпрос. Дрехите, които предпазват от вятър и изпотяване, са леки остават сухи и са за предпочитане. Освен това, плюс е, че не е необходимо носене на резервни дрехи (освен чорапи и шапки).

И накрая – не се надценявайте, напротив – постарайте се да се подготвите максимално добре, заредете батериите, носете резервни, набавете необходимите телефони за спешни обаждания, пригответе апаратите за глобално позициониране, носете необходимата храна и не забравяйте – „Всеки е длъжен да бъде умен!”

  Езерото Близнака е най-голямото по площ от Седемте рилски езера. Намира се на 1940 м. на север от Вазов връх и се намира на 2243 метра надморска височина. Площта на водосборния басейн е 2,10 кв.км. Площта на водната повърхност е 168,6 декара. Водният обем на езерото е 590 хил.м3, а максималната дълбочина е 27,5 метра. По дълбочина то е на трето място след Окото и Бъбрека. В близкото минало езерото е носило името Чифте гьол

   Езерото „Бъбрека“ е едно от Седемте рилски езера. То е второто по дълбочина след Окото. Намира се на 2282 м. надморска височина. Площта на водосборния басейн е 0,54 кв.км. Площта на водната повърхност 85 декара. Водният обем е 1170 хил.м³. Максималната дълбочина в езерото е 28 метра. В близкото минало езерото е носило името Кара гьол

     Сълзата е най-високо разположеното от Седемте рилски езера. То е и най-плиткото след Рибното езеро. Намира се на 1 370 метра север-северозапад от Вазов връх. Неговата надморска височина е 2 535 метра. Площта на водосборния му басейн е 0,18 кв.км. Площта на водната повърхност е 7 декара. Водният му обем е 15,0 хил.м3. Максималната дълбочина е 4,5 метра.
Езерото се смята за начало на река Джерман, приток на река Струма.В близкото минало езерото е носило името Баш гьол.

  Трилистника е едно от Седемте рилски езера. Разположено е на 2216 м. надморска височина. Има неправилна форма и ниски брегове. Площта му е 2,6 ха, дълбоко е 6,5 м. В близкото минало езерото е носило името Средния гьол̀

  Окото е ледниково циркусно езеро в Рила, второто от Седемте рилски езера. Езерото е с дълбочина 37,9 метра, площ от 68 декара и е разположено на 2440 метра надморска височина. Известно е още и с името Сърцето. Окото се оттича от североизточния си край към по-нискостоящото езеро Близнака. В близкото минало езерото е носило името Чанак гьол.

   Рибното езеро е едно от Седемте рилски езера. Разположено е на 2184 м. надморска височина и е най-плиткото езеро с дълбочина 2,5 м. и площ - 3,5 ха. Край североизточния бряг на езерото е разположена хижа „Седемте езера“.

    Долното езеро е най-ниско разположеното от Седемте рилски езера. Намира се на 2095 м. надморска височина. Площта му е 5,9 ха, а дълбочината 11 м. Има стръмен праг и от север е заприщено чрез моренен вал. В него се събира водата, която изтича от останалите езера. Долното езеро дава началото на река Джерман